ПРАВИЛНИК на съдопроизводството на църковните съдилища на Българската православна църква

Според решение на Св. Синод от заседанието му на 22.01.2015 г., прот. № 2 - пълен състав

ПРАВИЛНИК

на съдопроизводството на 

църковните съдилища

на Българската православна църква

Необнародван в Църковен вестник.
Липсва номерация на (чл.) 39, както текст в (чл.) 31 и др. абзаци или алинеи.

I. Подсъдност

1. Въпросите за подсъдност на делата за църковни провинения се решават съгласно чл. 184 от УБПЦ (Устава на Българската православна църква). Делата по църковни спорове и църковно-брачните дела са подсъдни на оня църковен съд, в района на който ответната страна има своето постоянно местожителство; ако спорът се отнася до недвижим имот - по местонахождението на имота.

II. Започване на съдебните дела и предварително следствие.

2. Обвинители, тъжители, свидетели и вещи лица могат да бъдат само лица от православно изповедание (чл. 193 УБПЦ), освен по изключение достопочтени тъжители по части дела (6 правила на I Вс. събор).

3. Дела от наказателен характер се подигат по решение на надлежния църковен съд въз основа на служебни и частни съобщения или жалби. При случаи на неясноти или съмнение относно престъплението или извора на узнаването му, съдът нарежда да се извърши предварително следствие от духовно лице. Църковният съд в разпоредително заседание, след изслушване на следствието, решава да се даде ход на съдебното дело или път то да се прекрати.

В първия случай председателят на съда разпорежда да се връчи на обвинения препис от обвинителния акт и списък на лицата, които се викат в съда, и да му се предложи да даде, ако желае в двуседмичен срок възражения и да съобщи желае ли да се викат свидетели и вещи лица - кои именно, като укаже обстоятелствата, които ще установяват.

4. По дела от църковно-брачен характер за развенчавка молбата на просителя, придружена от венчално свидетелство, трябва да съдържа:

а) име, презиме и фамилно име, местожителство, гражданство, вероизповедание, занятие и възраст на съпрузите;

б) колко деца имат, иманата им, от кой пол и на каква възраст са;

в) основанията и доказателствата на иска, включително и препис от решението на гражданския съд за развод.

Към молбата се прилагат втори екземпляр от нея и от посочените писмени доказателства за връчване на противната страна. По разпореждане на председателя на съда втория екземпляр с приложенията се изпраща на ответната страна със съобщение в двуседмичен срок да даде възраженията, посочи доказателствата си. След получаване на отговора, съдът насрочва делото за разглеждане с призоваване на страните, свидетелите и вещите лица.

5. По делата от спорен характер писмената молба на лица трябва да съдържа: а) име, презиме и фамилно име, местожителство; изложение на обстоятелствата, откакто произтича искът; в) какво точно се иска; г) доказателства на иска.

Към исковата молба се прилагат нужното число преписи от нея и приложенията й за връчване на противната страна.

По разпореждане на председателя на съда, на ответниците се изпращат вторите екземпляри със съобщение - в едномесечен срок да направят писмено възражение с насрочване доказателствата и насрещните си искове.

6. Призоваването на страните, свидетелите и вещите лица става с призовки. В случай на неизвестно местожителство, подсъдимият или ответникът се призовава чрез "Църковен вестник".

Страните могат да прегледат в канцеларията на съда делата и да извличат от тях нужната им информация под надзора на определено лице.

III. Ход на делата в съдебно заседание.

7. Заседанията на съда са публични, но на тях могат да се явяват като слушатели само лица от православно изповедание.

В изключителни случаи по решение на съда с оглед на морала, обществения ред и интереса на Църквата, делата се разглеждат при затворени врата, като в такъв случай се пущат до трима сродници или близки на страните, ако последните поискат това.

8. Делата на подсъдими или ответници, надлежно призовани, които без уважителна причина не се явят, се разглеждат в тяхно отсъствие.

Ако не се явят и двете редовно призовани страни, делото се прекратява. Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото.

Тия разпореждания се отбелязват в призовките на страните.

При неявяване на страните по уважителни причини делото се отлага; делата се отлагат и когато не се явят някои свидетели, чиито показания имат значение за решаване на делото.

10. Съдията се отстранява сам или по искане на една отстраните, ако в страна по делото или е съпруг, или роднина на някоя отстраните по права линия без ограничение, по сребърна линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен.

Той се отстранява и ако е взел участие при издаване на обжалваното решение, или ако е бил свидетел или вещо лице по делото, както и ако е заинтересован от изхода на делото или се намира със страната в особени отношения, които будят основателно съмнение в неговата безпристрастност.

Съдът решава въпроса за отстраняването с участие от отвеждания съдия.

11. След откриване на съдебното заседание: а) по наказателни и дисциплинарни дела се прочита обвинителния акт; б) по църковно-брачни и спорни дела съдът се старае да помири страните и ако намери, че помирението е възможно, може да отложи разглеждането на делото за до 6 месеца.

12. Съдебното следствие се извършва от съда поначало в седалището на последния.

13. Свидетелите и вещите лица се изпитват поначало без клетва и само по изключение - под клетва, ако сам съдът намери това за нужно или страните поискат това (Мат. 5:33-37; Яков 5:12, Василий Вел. 29, 81, 82).

14. Съдът може да събира и сам доказателства за установяване на материалната истина.

15. Съдебното заседание се завършва с прение на участващите в делото страни по същество на разглежданите и проверени доказателства и с изслушване последната дума на подсъдимия или на страните.

IV. Решение на делото.

16. След приключване на съдебното дирене съдът, без участие на други лица, обсъжда делото според вътрешното си убеждение, въз основа на каноните и на УБПЦ: по наказателните и дисциплинарните дела - невинността или вината на подсъдимия, наказанието и другите последици от престъплението или простъпката по спорни, църковно-брачни и административни дела -основателността или доказаността на иска или жалбата и постановява решение.

17. Резолюцията по делото се обявява веднага в заседателната зала, освен по сложни дела - и по-късно, най-вече една седмица след съдебното заседание.

В решението на съда се излагат най-късно две седмици от обявата на резолюцията и мотивите, въз основа на които то е постановено.

18. Решенията на Епархийския църковен съд по спорни дела от материален характер до 50 лв. и по дела от църковно-наказателен или дисциплинарен характер, по които е наложено наказание "бележка", "мъмрене" или глоба от 30 лв. са окончателни.

19. За всяко съдебно заседание се води и съставя в седемдневен срок протокол от секретаря, който отбелязва присъствалите лица, предмета на разглежданото дело и всички станали по него действия (бележки, възражения и пр.), както и издадените от съда постановления с мотивите им. Протоколът се подписва от членовете на съда и секретаря.

Ако в протокола са допуснати грешки или опущения, страните по делото могат с писмена молба в седемдневен срок от изготвянето му да поискат от съда надлежните поправки или добавки.

20. Решенията на епархийските съдилища подлежат на утвърждение от епархийския архиерей. По възникнали пререкания се произнася с окончателно решение Св. Синод в намален състав (чл. 185 УБПЦ).

21. Решението на първоинстанционния съд, влязло в сила, с което се налага наказание "низвержение", преди да се приведе в изпълнение, се представя на Св. Синод за утвърждение или за заменяне с по-леко наказание.

V. Апелативно обжалване на решенията и определенията.

22. Против решенията на първоинстанционния църковен съд страните имат право да подават въззивна (апелативна) писмена жалба чрез съда, който е произнесъл решението, в двуседмичен срок от произнасяне на резолюцията или от съобщението му на страните, когато е задочно или от обнародването му в "Църковен вестник", когато е неизвестно местожителството на страните, като в последния случай срока за обжалване е едномесечен.

В жалбата трябва да е означено:

1) съда, до който се отправя;

2) името и адреса на страната, която я подава;

3) срещу какво от решението се подава жалбата, на какво основание и с какви доказателства и какво се иска с жалбата;

4) подпис на въззивника.

Към жалбата се прилагат толкова преписи от нея и от приложенията, колкото са лицата, против които се подава.

Без спазване на горните условия и ако не са приложени

съдебните мита и берии, жалбата се оставя без движение. Ако в двуседмичен срок от съобщението, страната не отстрани допуснатите нередовности, въззивната жалба се връща. Жалбата се връща и когато е просрочена.

23. Правото на въззив може да бъде възстановено, ако просрочването е произлязло по вина на длъжностното лице, чрез което жалбата е изпратена или по закъснение по пътя, поради особени непредвидени обстоятелства, или поради погрешно определяне на срока от съда.

Молбата за възстановяване правото на въззив, заедно с подписи от нея за противната страна, се подава до съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от деня, в който въззивната жалба е върната или е съобщено, че срокът е изтекъл. Тя се разглежда от същия съд, който ако възстанови правото на въззив назначава нов срок не по-дълъг от въззивния. Тоя срок започва да тече от деня на съобщението за възстановяване на срока.

Първоинстанционният съд може да подаде възражения или обяснения с посочване на доказателствата в двуседмичен срок от получаване на препис от молбата.

VI. Разглеждане делата в апелативната инстанция.

24. След постъпване на делото в апелативната инстанция, последното и разпоредително заседание се произнася за допускане на доказателства на страните и насрочва делото.

25. Посочените сведения или вещи лица, неразпитани в първата инстанция, се допускат само, ако съдът признае, че техните показания имат съществено значение за делото.

Разпитаните в първата инстанция свидетели и вещи лица се допускат вторичен до разпит, ако съдът намери това за необходимо.

Свидетелите и вещите лица се разпитват по делегация от първоинстанционния съд.

Освен доказателствата, посочени във въззивната жалба и във възраженията, нови доказателства не се допускат.

26. Апелативната инстанция съди само за деяния или неща, които са били предмет на делото в първоинстанционния съд.

Апелативният съд може да отмени, увеличи или намали наказанието, определено от първоинстанционния съд, като изложи в решението основанието за това.

VII. Части жалби или молби срещу определенията на първоинстанционния съд.

27. Частни жалби могат да се подават, докато още не е постановено решение, срещу определенията на първоинстанционния съд пред по-горния съд в следните случаи:

1) по възбуден процес за пререкание;

2) по определение подсъдността на делото, ако отводът е уважен;

3) по признаване или отказване правото на трето лице да вземе участие в делото;

4) по отстраняване на съдия, когато съдът не е уважил отвода;

5) по неприемане искове, молби или отказване да се възстанови правото на въззив;

6) когато е спряно производството;

7) когато е прекратено делото по неявяване на страните.

28. Жалбите срещу определенията се подават в седемдневен срок, откак се обяви определението или откак се съобщи на страната, ако тя е отсъствала. Тия жалби не спират изпълнението на определението и разглеждането на делото, освен в случаите по т.т. 1 и 7 на чл. 27 или когато това се признае за необходимо от апелативната инстанция.

Жалбите срещу определенията се подават чрез съда, който ги е постановил, придружени с толкова преписи от тях и от приложените книжа, колкото страни засягат, за връчване на страните. Към жалбите се прилагат преписи от обжалваното определение само, когато разглеждането на делото не е спряно.

Препис от жалбата веднага след приемането й се изпраща на противната страна, която в седемдневен срок от получаването може да даде възражения, след което съдът изпраща в по-горния съд частната жалба и подадените срещу нея възражения като дава, ако счете за нужно, обяснения от своя страна.

29. Апелативната инстанция разглежда частните жалби в едномесечен срок от постъпването им.

VIII. Отмяна на решенията и определенията.

30. Жалби и молби за отмяна на решенията на първоинстанционния съд се подават:

1) за касация на решението;

2) за преглед на решението

3).........................................

31.....................................................

1) всички окончателни решения на първоинстанционния съд

2) неокончателни решения на първоинстанционния съд, когато бъдат обжалвани по касационен ред.

Когато една от участващите в делото страни е обжалвала решението по касационен ред, а другата по апелативен ред, второинстанционния съд разглежда делото на едното и другото основание и го решава окончателно. В тоя случай връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд не става, освен ако съдът намери това за нужно за правилното решаване на делото.

32. Касационната жалба и възраженията по тях се подават в сроковете и по реда, установени за подаване жалби срещу неокончателните решения и определения (чл. 22 и чл. 23).

Допълнителни касационни жалби могат да се подават писмено до откриване на първото по делото заседание.

Касационните жалби срещу решения на първоинстанционния съд за ново разглеждане на делото се допускат: 1) когато е нарушен или неправилно изтълкуван канонът или законът; 2) когато са нарушени съществени съдопроизводствени норми, чието неспазване е могло да има влияние върху самото решение; когато са нарушени пределите на ведомството или властта, които УБПЦ или каноните предоставят на църковния съд; 4) когато в едно и също решение се съдържат разпореждания, които си противоречат; 5) когато са изопачени данните или фактите по делото; 6) когато неправилно е изтълкуван канонът или УБПЦ при определяне на престъпното деяние.

33. Касационните жалби срещу окончателни определения се допускат: 1) когато с определението е възстановено или е отказано правото за подаване касационна жалба срещу окончателно решение; 2) когато с определението се прегражда по-нататъшно развитие на делото по същество.

34. Разглеждането и решаването на делото става по общия ред без призоваване на страните.

35. Когато се отмени обжалваното решение, касационният съд връща делото за ново разглеждане от съда, който е постановил решението при друг състав или от друг съд от равна степен при спазване на чл. 31 и 32.

36. Съдът, на който е пратено делото, е длъжен да се подчини на разясненията на касационния съд.

IX. Преглед и отмяна на влезли в сила решения.

37. По молба на участвалите в делото страни или на техни близки родственици се допуска отмяна на влезлите в сила решения:

1) когато са издадени противоречащи едно на друго решения, влезли в сила между същите страни, в същото им качество, по същия предмет и на едно и също основание;

2) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които доказват невинността на осъдения или се открият нови обстоятелства, които имат съществено значение за спорното или административно-съдебно дело;

3) когато се установи подлог или подправка в документите или лъжливост в показанията, върху които е основано решението;

4) когато се докажат по съдебен ред користни или други престъпни действия на съдиите във връзка с решаване на делото;

5) когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или когато не е могла да се яви лично по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

При подаване молба за отмяна на решението се прилагат правилата, предвидени по чл. 22, ал. II и III от настоящия Правилник.

38. В същите срокове могат да подават молба за отмяна и трети лица, не участвали в делото и без да са близка родственици на страните, когато влязлото в сила решение нарушава техните права.

Епархийският архиерей може....................................................

преглед на реда на наздора на влязло в сила решение, когато същото е постановено при съществено нарушение на канони или на закона.

40. Представления или молби за преглед и отмяна се подават в касационния съд, който след приемането им, се удостоверява предварително чрез проверяване по надлежния ред, в действителността на обстоятелствата, въз основа на които се иска преглед на решението и след това, ако признае молбата за основателна, отменява влязлото в сила решение и връща делото за ново разглеждане.

X. Влезли в сила решения.

41. Решението влиза в законна сила:

1) когато   е   постановено   от   първоинстанционния   съд   с утвърждение от епархийския архиерей (чл.185.УБПЦ);

2) когато в установения срок не са подадени - въззивни или касационни жалби; 3) когато подадената апелативна или касационна жалба е била оставена без последствие.

42. Решението на църковните съдилища за "низвержение", "отлъчване" от Църквата или "анатема", преди да се приведат в изпълнение, се представят на Св. Синод, който ги представя или замества с по-леки наказания (чл. 194 от УБПЦ).

43. Правото на милост принадлежи на Св. Синод и се упражнява по начина, определен от каноните (Анкара 5).

XI. Съдебни разноски.

44. Св. Синод определя размера на съдебните и канцеларски мито, барий и църковни марки по делото.

XII. Особени наредби.

45. Църковните съдилища във всички случаи, непредвидени в настоящия правилник и УБПЦ, в съдопроизводството се ръководят от каноните на св. Църква, от общата практика на Православните църкви и от общите начала на гражданското, наказателното и административното правосъдие на светските съдилища в съобразност с духа на каноническото право на Православната църква.

46. На влезлите в законна сила присъди и решения на църковния съд всички членове на Църквата дължат подчинение (Халкидон 8).

47. Настоящият Правилник влиза в сила от деня на одобрението му от Св. Синод в пълен състав и отменява всички наредби, които му противоречат.