П Р А В И Л Н И К ЗА СЪДОПРОИЗВОДСТВОТО НА ЦЪРКОВНИТЕ СЪДИЛИЩА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

Приет на Заседание на Св. Синод от 12.04.2011 г., прот. № 13 - пълен състав.
Необнародван в Църковен вестник


Глава І
За ведомството, правата и длъжностите на църковните съдилища.  


Чл.1. Този правилник урежда производствените правила за църковните спорове, които са предвидени в Устава на БПЦ.

Чл.2. В пределите на своите правомощия църковните съдилища са независими. Членовете на църковните съдилища декларират, че ще действат безпристрастно по делото.

Чл.3. Църковните съдилища са длъжни да решават подведомствените си дела единствено съгласно УБПЦ – БП, с приетите от Православната църква правила и законоположения и с издадените за определени случаи окръжни писма на Св. Синод. Църковните съдилища не прилагат други закони и правила. Непредвидените случаи и обстоятелства се решават по приетите от други православни църкви практика и по справедливост.


Чл.4. При липса на правила в този правилник или в Устава на БПЦ съдилищата прилагат правила, които са подходящи за разглеждане и  решаване на делото, като предоставят на страните равна възможност да изложат и защитят становищата си по делото.


Чл.5. Църковните съдилища не могат да отказват разрешаването на подведомствените им дела, под предлог, че няма църковни правила и предписания, или че те са непълни, неясни, или противоречиви. Нарушаването на това правило се счита за отказ на духовно правосъдие, за който членовете на съда са отговорни пред Св. Синод на БПЦ - БП.


Чл.6. Всеки църковен съд решава сам, дали е в правомощията му да го разглежда повдигнатия пред него спор, независимо от обстоятелството, като определението на съда по този въпрос може да бъде обжалвано пред по-горно църковно съдилище.


Чл.7.  Спор за подсъдност между църковни съдилища се разрешава от Св. Синод на БПЦ – БП.


Чл.8. Срокът за обжалване на определението за подведомственост е 7 дена от получаването на определението. Когато в определения седемдневен срок определението не се обжалва, надлежното църковно съдилище пристъпва отново към разглеждане на делото, след като призове страните по установения ред.
 
Чл.9. Молбата за обжалване се подава в същото съдилище, където се е повдигнал спора за подведомственост.


Чл.10. Сроковете се броят по дни, като се изчисляват от деня, следващ този от който започва да тече срока, и изтичат в края на съответния ден.


Чл.11. За да извършват лично действия по делото, лицата трябва да са правоспособни и дееспособни, съгласно изискванията на законодателството на Република България. При липса на дееспособност се назначава за представител духовно лице, при възможност авторитет по църковно право, или адвокат, когато това е допустимо, съгласно този правилник.

Глава ІІ
За подведомствеността и началото на производството пред на църковните съдилища.


Чл.12. Производствата пред църковните съдилища започват с внасянето на сезиращ документ: молба, обвинителен протокол или жалба, които се предявяват пред съда, в областта на който вносителят има постоянен адрес на местожителство или месторабота.


Чл.13. За дела и спорове, породени от действие на лице или лица от друга епархия, документът се внася пред оня църковен съд, в областта на който е извършено деянието, което според църковните правила или УБПЦ – БП, подлежи на духовно наказание.


Чл.14. Местожителството на монасите/монахините от една обител е самата тая обител, в която са на послушание, освен ако някой от тия монаси/монахини е настанен в друга известна местност, като манастирски епитроп или в друго качество. В такъв случай за обикновено местожителство на тоя монах/монахиня се счита тая местност.


Чл. 15. Документите се предявяват писмено и подписани от подаващия. Само когато има спешност съдилищата може да се сезират устно. Устните искания се записват в нарочно за това заведена книга и се подписват от самия подател, след като се прочете на подателя заявената от него жалба.


Чл. 16. Молбата, обвинителният протокол или жалбата съдържат пълно описание на обстоятелствата, на които се основават, както и на доказателствата, като се прилагат всички писмени доказателства и се посочват имената на свидетелите и адреси за призоваването им.
Посочва се и адрес за съобщения на двете страни. Молба или жалба без адрес за съобщения на молителя, съответно жалбоподателя, не се докладват на съда за разглеждане.
Молбата, обвинителният протокол или жалбата съдържат искането, съответно предложението за наказание.
За насрещната страна се прилага копие от молбата, обвинителния протокол или жалбата с доказателствата за насрещната стана.

Чл. 17. От устното искане се приготвят преписи за противната страна, както толкова преписи, колкото е броят на подателите.

Чл.18. След като жалбата, писмена или устна, постъпи в канцеларията на църковния съд, председателят на съда, или упълномощено от него лице, нарежда да се изпратят нужните преписи, както от жалбата, така и от другите доказателства, ако има такива, на насрещната страна.

Чл.19. Председателят изпраща копието на насрещната страна, като и дава разумен срок да вземе писмено становище, ако желае.
Становището съдържа пълно описание на обстоятелствата, на които се основава защитата, както и на доказателствата, като се прилагат всички писмени доказателства и се посочват имената на свидетелите и адреси за призоваването им.
При мотивирано искане председателят може да удължи срока за становище.
Ако в описания по-горе срок ответната страна не отговори писмено, делото се разглежда и без такъв писмен отговор.

Чл. 20. Ако в документа не е посочен адрес за призоваване, тя се оставя без движение, а на подателя се съобщава с призовка, че ако в разстояние от 15 дни от деня на връчване на призовката, той не посочи местожителството на насрещната страна, жалбата му няма да се разгледа, и той може да си я вземе обратно, заедно с всички други книжа, ако има такива. Вносителят не губи правото си да се отнесе повторно до съда по установения ред.

Глава ІІІ
За привикване страните.

Чл. 21. Когато в канцеларията на църковния съд се определи деня за разглеждане на делото, изпращат се призовки на страните, според  адресите за призоваване, в които призовки се отбелязва кои лица се викат в съда, по кое искане, за какво се викат, на кое място се викат, в кой ден и час да се явят.


Чл. 22. Призовката трябва да бъде подписана от секретаря на църковния съд и да бъде/е подпечатана с печата на епархийския духовен съвет.


Чл. 23. Призовката се връчва лично на страните. В тяхно отсъствие могат да се връчат на близки лица или техни колеги по месторабота, които следва да уведомят страните за изпратените им призовки.


Чл. 24. Призовката се състои от два екземпляра. При предаването й на единия се отбелязва, кога е предадена, а другият екземпляр се подписва от получателя, като в същата се отбелязва кога я е приел, и се връща в канцеларията на епархийския съвет. Ако лицето, което приема призовка откаже да я подпише, това се отбелязва и в двата екземпляра на призовката, като се отбелязва кога и на кого е връчена и защо не е приета.
При всички случаи страните, свидетелите или вещите лица се считат призовани, когато съдът реши, че е положил всички разумни усилия за да ги намери.
Неявяването на страна, свидетел или вещо лице не е пречка за разглеждането или разрешаването на делото, освен когато съдът реши да отложи заседанието за друг ден или за друг час същия ден.


Чл. 25. Насрещната страна, на която местожителството не е показано от жалбоподателя, и се намира извън страната, се призовава чрез обнародване в “Църковен вестник” в три броя под ред. Ако след изтичането на срока от последното обнародване в „Църковен вестник” ответната страна не се яви, църковният съд разглежда делото и без негово присъствие.


Чл. 26. Един екземпляр от писмения отговор, заедно с приложените книжа, ако има такива, се изпращат незабавно на подателя на искането.


Чл. 27. Свидетелите, ако такива е посочила едната или другата страна, се призовават пред църковния съд по адреси, посочени от самите страни с призовки.


Чл. 28. Призовките, както за страните, така и за свидетелите, трябва да се връчат най-късно в седемдневен срок преди откриване на делото. Само в извънредни случаи и по усмотрение на духовния съд страните и свидетелите могат да се призовават и в по-къс срок, но никога по-рано от един цял свободен ден преди деня на съдебното заседание, освен ако на свидетеля му предстои отпътуване или желае да бъде разпитан преди това.

Глава ІV
Ход на делото в съдебно заседание.


Чл. 29. Председателят на църковния съд или упълномощено от него духовно лице определя времето, мястото на съдебното заседание по всяко дело, като посочва точния час, в който ще се открие съдебното заседание.

Чл. 30. Заседанието се открива от председателя или от упълномощено от него духовно лице. След откриването той проверява присъствуват ли всички повикани лица, страни и свидетели.
 
Чл. 31. Когато се срещне непредвидено препятствие в откриването или продължаването на съдебното заседание в уречения ден, по една или друга причина, заседанието се отлага за следващ път, като това се съобщава веднага на призованите и дошли в съда лица.
 
Чл. 32. Ако лицето, което е подало искането, не се яви в съда в определения ден, без да представи уважителни причини, съдът може или да отложи делото за друг ден, или да признае неявяването му като отричане от жалбата му и да прекрати делото, освен ако жалбата има за предмет обстоятелства, които веднъж станали известни на духовната власт, се преследват независимо от всякаква жалба.
 
Чл. 33. Уважителни причини за неявяване на страните и свидетелите им или вещите лица, се считат:

1) лишените от свобода;
2) болест;
3) смърт на някой член от семейството или на други близки сродници;
4) обстоятелство от непредвидим и непреодолим характер;
5) по-късно връчване на призовката от установения срок.
 
Чл. 34. Когато свидетели или вещи лица не се явят по уважителни причини в определения ден в заседание на църковния съд, делото може да се отложи за друг ден по искане на заинтересованите страни, или даже по усмотрение на самия съд, като при призоваването им за следващо заседание, се следват правилата предвидени в определения ред за самите страни.
 
Чл. 35. След като се проверят всички лица, които са повикани и се установи, че присъстват в съдебното заседание, пристъпва се към разглеждане делото, като докладчикът по делото докладва и прочита подаденото искане.
 
Чл. 36. Разглеждането на делото може да се спре:

1) по съгласие на спорещите страни, когато оплакванията имат съвършено частен характер;

2) в случай на смърт или умопомрачение.

Глава VI
Заседания на църковния съд

Чл. 37. Заседанията на църковния съд са публични, като на тях могат да се явят като слушатели само лица от православно вероизповедание. За заседанията се води протокол, който се подписва от председателя на съда и от определения протоколчик, който може да не е от състава на съда.
 
Чл. 38. Като се открие съдебното заседание и се докладва делото, председателят на църковния съд или упълномощено от него духовно лице задава въпрос на едната и другата страна, имат ли нещо да кажат преди пристъпването към разглеждане на делото.
 
Чл. 39. Страните имат право в първото заседание да заявят било отвод за подсъдност, било отвод срещу някой от състава на съда и отвод срещу председателя на църковния съд или упълномощено от него духовно лице, било когато между член от съдебния състав,  председателя на църковния съд или упълномощено от него духовно лице и една от страните има близко сродство, или са свързани чрез явен интерес по разглежданото дело, било поради известен и основателен спор между лицето, което повдига отвода и отвеждания съдебен член, председателя на духовния съд или упълномощено от него духовно лице.
 Председателят на църковния съд или упълномощеното от него духовно лице, както и член на състава по искане на една от страните, се отстранява сам или по искане на една от страните, ако е страна по делото или е съпруг или роднина на една от страните по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен.
 Председателят на църковния съд или упълномощеното от него духовно лице, се отстранява и ако е взел участие при издаване на обжалваното решение, ако е бил свидетел или вещо лице по делото, както и ако е заинтересован от изхода на делото или се намира със страна в особени отношения, които будят основателно съмнение в неговата безпристрастност.
 
Чл. 40. Въпросът за отвода се решава от църковния съд без участието на отвеждания член, председател на църковния съд или упълномощено от него духовно лице, като това не спира разглеждането на делото.
 
Чл. 41. При започване на делото председателят на църковния съд или упълномощеното от него духовно лице изслушва най–напред подателя, след това ответната страна, която следва да даде своите устни обяснения и възражения, в случай че подателят поддържа искането си.
 
Чл. 42. Подателят може да оттегли искането си още в първото заседание, с писмено или устно заявление до съда, но насрещната страна може да поиска разглеждането на същото дело да продължи в същото или в следващо заседание.
 
Чл. 43. При разглеждане на делото в църковния съд страните са длъжни сами да се защитават и обясняват по църковно административни и църковно наказателни дела.
 Те могат да се представляват от лице с духовен сан и/или вещо в църковното право.
 
Чл. 44. Миряни пред църковния съд се допускат само като защитници по църковно имуществени спорове и по спорове относно имуществена отговорност.
Съдът може също да назначи правоспособен юрист от православно вероизповедание, който да го подпомага.
Като защитници се допускат само лица от православно вероизповедание и с правоспособност за процесуално представителство като адвокати.
 
Чл. 45. Когато ответната страна признае приписваното й деяние, председателят на църковния съд или упълномощеното от него духовно лице или член на духовния състав на съда може да има питания отнасящи се до обстоятелствата на това деяние.
 
Чл. 46. Мълчанието на насрещната страна не може да се счита за признание.


Глава на VII.
Доказателства пред църковния съд

Чл.47. Доказателствата пред църковния съд са :
1. Писмени книжа;
2. Самопризнание;
3. Свидетелски показания;
4. Заключения и становища на вещи лица, когато съдът счете ползването им за необходимо, с оглед правилното разрешаване на спора.
 
Чл. 48. Писмените доказателства, представени от едната или другата страна, може да са подписани от тях или от трети  лица. При липса  на подпис съдът преценява достоверността на документа.
 
Чл. 49. Църковният съд разглежда и оценява тия доказателства, като в същото време има в предвид, както устните обяснения на страните, така и от свидетелските показания, ако има такива.
 
Чл. 50. В случай, че една от страните изкаже съмнение в писменото доказателство, съдът отлага за известно време делото и се разпорежда за проверяване на оспорваната истинност на писменото доказателство било чрез целия съд в разпоредителното заседание, било чрез един от членовете му, но и в единия и в другия случай - при помощта на едно или две вещи лица, редовно призовани.
 
Чл. 51. Ако вместо съмнение страната заяви, че представеното писмено доказателство е подложно, църковният съд приканва другата да даде обяснения. В случай че страната, която е заявила тоя подлог, не се убеди от тия обяснения и настоява, че представеното писмо и доказателство е подложно, съдът след като привлече вниманието на двете страни върху последствията от подигнатия подлог, съставя протокол за заявения подлог, от който протокол заинтересованата страна може да вземе препис и да заведе дело пред светско съдилище. Църковното производство не се спира, освен ако съдът не реши друго.
 
Чл. 52. Самопризнание не пречи на църковния съд да постъпи по свое усмотрение, или по искане на заинтересованите лица, към изследваните обстоятелствата по признаването на деянието от самата страна.
 
Чл. 53 Когато църковният съд се съмнява във верността на самопризнанието, той е длъжен да поиска подкрепването му с допълнителни обяснения и с други доказателства, а за тая цел той може да отложи делото и за друг ден.
 
Чл. 54. Самопризнание може да се направи и пред църковния съд било писмено, в някое от книжата, които му се подават, било устно при разглеждане на делото, и в такъв случай самопризнанието се записва в протокол.
 
Чл. 55. Веднъж направено самопризнание не може да се оттегли, освен ако се докаже, че то е направено по погрешка или несъзнателно, или под заплашване, или под давление на противната страна, или други влиятелни лица.
 
Чл. 56. Когато ответната страна не признава  приписаното му деяние, председателят на църковния съд или упълномощено от него духовно лице, го приканва да даде своите обяснения или опровержения, с които да опровергае, ако може жалбата, която е подадено срещу него.
Също така с разрешение на председателя на църковния съд или упълномощено от него лице, членовете на църковния съд могат да задават въпроси на обвиняемото лице по всички обстоятелства по делото, за да получат достатъчно разяснение. Мълчанието не се приема за признание, а се тълкува заедно с всички други обстоятелсва.
 
Чл. 57. Когато по едно дело са призовани свидетели от едната или другата страна, те се разпитват след разпита на съдещите се страни, но след като предварително съда определи тяхната самоличност и отношения между страните.
 
Чл. 58. Свидетелите и вещите лица се разпитват по начало без клетва и само по изключение под клетва, ако сам съдът намери това за нужно или страните поискат това.
 
Чл. 59. Не се допускат за свидетели:
1. умопомрачени;
2. духовни лица за това, което им е поверено или изповядано;
3. поверениците на съдещите се относно признанието, което им е направено от доверителите им
4. лица под 18 г.
5. съпрузите на съдещите се страни;
6. иноверните и инославните в заведени дела срещу свещеници.
 
Чл. 60. Страните имат право да представят отвод срещу повиканите свидетели, когато последните са роднини на едната или другата страна по права линия без ограничение, по съребрена – от първите три степени по сватовщина, от първите две степени по свето кръщение – до трета степен включително, или когато те се намират в особени отношения или в съдебен спор или още в явно и безспорно противоречие с една от страните, или пък имат някаква облага от решението на делото в полза на оная страна, която ги е призовала да свидетелстват.
 
Чл. 61. Свидетелите се разпитват отделно един по един, но църковният съд може да постанови да се разпита отново в присъствието на другите свидетели.
 
Чл. 62. Разпитът на свидетеля се започва с приканването му в съдебна зала, което му прави председателят на църковния съд или упълномощеното от него лице, като свидетелят е длъжен да представи цялата информация известна му по делото, без да става отзив на слухове, за които не е известно от къде произлизат.
 
Чл. 63. На свидетеля могат да се задават въпроси, както от членовете на духовния съд, така и от страните, като се дава предимство на онази страна, която го е повикала.
 
Чл. 64. Ако някой  свидетел не може да се изрази на български, страната, която го е викала, длъжна е да доведе в духовния съд и нужния преводач, за да преведе на български даваните свидетелски показания.
 
Чл. 65. След разпита на свидетел, с разрешение на председателя на църковния съд, той се оттегля, но остава на разположение извън залата за доуточнения и допълнителни въпроси.
 
Чл. 66. Когато има извършени църковни безчиния или престъпления в Божиите храмове и манастирите, освен свидетелските показания, църковният съд може да разпореди чрез вещо лице проверка на място, където е извършено деянието.

Глава VIII.
Решение на делото

Чл. 67. След разпита на свидетелите председателят на църковния съд или упълномощеното от него духовно лице приканва страните за последни устни изложения, като оставя последната дума на обвиняемото лице.
 
Чл. 68. Ако в последствие било от свидетелски показания, било от обяснения на страните се открият съвършено нови и важни обстоятелства по делото, съдът има право да прекъсне заседанието и да отложи за друг ден по-нататъшното му разглеждане, за да даде възможност на насрещната страна да подготви своята защита.
 
Чл. 69. Когато страните завършат своите обяснения и заключения, председателят на църковния съд или упълномощеното от него лице обявява, че делото е достатъчно разяснено, както и че църковният съд ще пристъпи към разрешение на спора.
 
Чл. 70. Когато няма обособена стая за съвещание на църковния съд, председателят на същия или упълномощеното от него лице, приканва страните и другите лица, ако има такива, да излязат от съдебната зала, след което същите се съвещават.
 
Чл. 71. При съвещанието, в което се разискват въпросите, възникнали от дадените в съдебното заседание обяснения, председателят на църковния съд или упълномощеното от него лице отправя своите питания до членовете на съда с тяхното мнение, като това започва да прави от по-младшия член на съда. Мнението на председателя на църковния съд или упълномощеното от него лице се обявява след мнението на всички други членове.
 
Чл. 72. Когато така събраните гласове се разделят на две, се взема мнението на председателя на съда или упълномощеното от него лице.
 
Чл. 73. При постановяване на решението, църковният съд се ръководи от правилата на светата православна църква, нейните законоустановителни актове, от предписанията на УБПЦ – БП, от окръжните постановления на Св. Синод, а в случай, че няма такива, от практиката на другите поместни православни църкви. При решението си духовният съд следва да има предвид както всички обстоятелства взети съвкупно, така и от представените документи и свидетелски показания, както и дадените от страните обяснения.
 
Чл. 74. Решението се обявява писмено или устно от председателя на духовния съд или упълномощеното от него в самата съдебна зала в присъствието на страните, ако са там. Съдът пита страните дали са съгласни с решението. Решението не подлежи на обжалване от страната, която заяви, че е съгласна с него.
 
Чл. 75. Членовете на духовния съд могат да останат при особено мнение, което следва да впишат в протокола.
 
Чл. 76. В решението духовният съд посочва:
1. Датата, месеца и годината, когато е станало съдебното заседание;
2. имената на съдиите, които са участвали в решението;
3. името, презимето и фамилията на съдещите се страни;
4. същността на решението.
 
Чл. 77. Когато делото е сложно и се изисква по–дълги съвещания, произнасянето на решение може да се отложи за друга дата, която се обявява на страните.
 
Чл. 78. Решението трябва да съдържа още:
1. Кратко изложение на обстоятелствата по делото и исканията на страните;
2. Съображенията на църковния съд и правилата и законоустановленията, от които се е ръководил;
3. Отбелязване в какъв срок недоволната страна може да се отнесе въззивно до Св. Синод и срока, в който следва недоволната страна да се съобрази.
 
Чл. 79. Решението на съда трябва да се изготви писмено в седемдневен срок от обявяването и същото се подписва от председателя на църковния съд или упълномощеното от него лице, както и от всички членове, които са участвали в постановяването му.
 
Чл. 80. Страните могат да прегледат решението на църковния съд, както и да вземат препис-извлечение от него, както и преписи от документите, които се подписват от председателя и секретаря на съда.
 
Чл. 81. Църковният съд може да постанови и задочно решение, когато са били изпълнени всички предписани формалности за привикване на страните, а една от тях не се е явила в определения срок без уважителна причина.
 
Чл.82. Задочното решение може след изготвянето му да се съобщи на неявилата се страна било по искане на другата страна, било от самия съд, когато той намери това за необходимо.
 
Чл.83. Задочното решение важи за неявилата се страна от деня, в който й е било връчено, и от тоя ден започва да тече срокът за въззив.

Чл.84. Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от предоставянето му в канцеларията на съда (Митрополията).

Глава ІХ
Св. Синод –  Върховен духовен съд.
 
Чл. 85. Когато има да разглежда, като първостепенна и последна инстанция, някое дело, отнасящо се до един обвиняван епископ или епархийски митрополит, Св. Синод сам решава предварително по какъв начин да се призове обвиняемия писмено, или упълномощава лице, което да го призове, както и за срока, който му се дава да се яви пред него и за мерките, които трябва да се вземат в случай, че обвиняемият не се подчини и не се яви нито при първото, нито при второто призоваване.

Чл. 86. Обвиняемият епископ или епархийски митрополит може да представи пред Св. Синод своята защита, чрез всички средства, с които си служат и всички други страни, като например писмени доказателства и свидетелски показания.
 
Чл. 87. Самопризнанието, ако има такова, в този случай се оценява от Св. Синод и той може, по свое усмотрение, да поиска подкрепа или не с други доказателства.
 
Чл. 88. Епископ или митрополит, докато не е осъден окончателно, се ползва с всички подобаващи на сана му права и задължения, като архиерей на БПЦ.
 
Чл. 89. Св. Синод, като последна инстанция по същество, разглежда обжалваните пред него решения на църковните съдилища като несправедливи или противоречащи на църковните правила, законоустановения и предписания.
 
Чл. 90. Срещу всяко решение на църковните съдилища недоволната страна има право да подаде въззивна жалба до Св. Синод, чрез оня църковен съд, който е издал решението.
 
Чл. 91. Във въззивната жалба, подписана от въззивника, трябва да се  посочи обжалваното решение на църковния съд, името, презимето и местожителството, както на въззивната, тъй и на противната страна.

Чл.92. Какви обстоятелства на делото или с кои църковни правила, законоустановения и предписания се оборва обжалваното решение изцяло или отчасти, и, най-накрая въззивника посочва своето моление.
 
Чл. 93. Когато се подава въззивна жалба, от нея се прилагат толкова преписи, колкото са лицата, против които се подава въззивът. При това към въззивната жалба се прилага и заверен препис от обжалваното решение.
 
Чл. 94. Във въззивната жалба не се допускат нови оплаквания, но се допускат нови средства, ако има такива, за защита на въззивника или за оборване на противната страна.
 
Чл. 95. Правото за въззив може да бъде възстановено от Светия Синод, ако просрочването в доставяне на въззивната жалба е произлязло по вина на канцеларията на съда или поради непредвидени и непреодолими обстоятелства.
 
Чл. 96. Молбата за възстановяване правото на въззив се подава пред Светия  Синод в 14 дневен срок от деня, в който страната научи за вината на канцеларията или непредвидените и непреодолими обстоятелства прекратят действието си .
 
Чл. 97. Въззивната жалба по определение на духовния съд се оставя без движение:
1) когато към нея не са приложени нужните преписи от същата тая въззивна жалба;
2) когато е написана грубо и оскърбително за духовния съд.
 За оставянето в тия случаи без движение на въззивната жалба, съобщава се своевременно на въззивника и му се определя срок за поправяне на тези пропуски.
 
Чл. 98. След приемане на въззивната жалба, въззивният съд изпраща препис от нея на противната страна.
 
Чл. 99. Когато във въззивната жалба не бъде отбелязано местожителството на противната страна, препис от жалбата се изпраща в онова местожителство, което е отбелязано при производство на делото в първоинстанционния църковен съд.
 
Чл. 100. Въззивната жалба, заедно с цялото производство и с всички други документи се изпращат незабавно от първоинстанционния църковен съд на Св. Синод.
 
Чл. 101. Страните нямат основателно право да протестират направо пред Св. Синод за забавяне делото от страна на първоинстанционния църковен съд.
 
Чл. 102. Св. Синод разглежда делото по същество, като същият може да призове в определения за разглеждане на делото ден, както самите страни, така и разпитаните, и ново посочените свидетели.
 Той съди и решава въз основа на документите и протоколите от първоинстанционния съд, като има предвид и въззивната жалба, както и писмения отговор, ако има такъв.
 
Чл.103. В случай на отсъствие на страните, същите имат право да подават до Св. Синод писмени обяснения за поддържане или оборване въззивната жалба.

Чл.104. Решенията на Светия Синод са окончателни. Правото на милост принадлежи на Св. Синод и се упражнява по начина определен от каноните.
 
Глава Х
Влезли в сила решения

Чл. 109. Решенията влизат в сила:
 1/ Когато в установения срок не са подадени въззивни или касационни жалби;
 2/ Когато подадената въззивна или касационна жалба е била оставена без последствие;
3/ Страните са се съгласили с тях.

Чл.108. На влезлите в законна сила присъди и решения на църковния съд всички членове на Църквата дължат подчинение.

Глава XI.
Съдебни разноски

Чл.112. Св. Синод определя размера на съдебните и канцеларски разноски по делото, ако има такива.

Глава XII
Преходни и заключителни разпоредби
§.1. Този правилник се приема въз основа на чл. 201 от УБПЦ.

§.2. Делата по постъпки и спорове, възникнали преди приемането на този правилник се разглеждат по неговия ред.
 
§.3. Настоящият правилник влиза в сила от деня на одобрението му от Св. Синод в пълен състав и отменя всички наредби, които му противоречат.